Натиснете върху желания вид дивеч, за да видите всички стопанства, които го предлагат.
Нутрията (Myocastor coypus) е едър гризач от семейство Нутриеви (Myocastoridae). Води полуводен начин на живот.Естественият ареал обхваща южната част на Южна Америка. Интродуцирана е в няколко други страни, включително и в България.
Обикновената катерица (Sciurus vulgaris) е вид дребен всеяден гризач от семейство Катерицови (Sciuridae), разпространен в горския пояс на Евразия. Дължината на тялото с главата е 145 – 265 mm, а на опашката – 145 – 189 mm. Тежи 250 – 340 g.
Бялката (Martes foina) е дребен хищник от семейството Порови, диалектно наричана и Кокарджа, Йоркипе, Конада или Самсар.По външен вид прилича на златката, но е по-тежка от нея, главата ѝ е по-закръглена, ходилата ѝ не са окосмени и има по-груба козина с по-редки косми със сивкав оттенък. Петното на шията ѝ е бяло, отзад се разклонява встрани до предните крайници.
Лисицата обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и черни уши и крака. Очите ѝ са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като при котките. Лисицата е много пъргава за представител на семейство кучета. Дългата ѝ рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието ѝ при скокове и отскоци.
Яребицата (Perdix perdix) е птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Среща се и на територията на България. Оцветена е в маскировъчни ръждиви и кафеникави цветове, мъжкия има тъмно петно на гърдите.
Европейският пъдпъдък (Coturnix coturnix) е дребна прелетна полска птица от семейство Фазанови. Обикновено европейските пъдпъдъци са смятани за ценен ловен обект. Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се в България кокошоподобни птици.
Колхидският фазан (Phasianus colchicus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България. Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани.
Планинският кеклик (Alectoris graeca) е птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Среща се и в България. В страната образува хибриди с тракийския кеклик (Alectorus chukar). Рядък вид е и е включен във второто издание на Червена книга на България.
Гугутката (Streptopelia decaocto) е постоянна птица от семейство Гълъбови, разпространена по много места, включително България. Един от най-големите колонизатори на птичия свят. В Европа е описана за първи път в България през 1838 г. в покрайнините на Пловдив от Имре Фривалдски.
Гургулицата (Streptopelia turtur) е птица от семейство Гълъбови. Среща се и в България. Гургулицата има слабо изразен възрастов диморфизъм. Възрастните птици достигат дължина на тялото 27-29 см, размах на крилата 48-53 см и тегло 99-170 гр., а общият тон на оперението е сив. Гърбът и крилете са ръждиво-кафяви, с черни петна и шарки
Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos), Обикновена дива патица, Зеленоглавка или Пловка, също и Ешилбаш е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56 – 65 cm. Виолетово-синьо крилно огледало с метален блясък, оградено отпред и отзад с черни и бели ивици
Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен, с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра, с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стъбло или клон на дърво и да пострада.
Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 см, ширина в предните крайници 65 – 75 см, височина в холката 65 – 75 см и общо тегло между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Опашката е къса (2 – 3 см) и труднозабележима или липсва.
Лятното бърне (Spatula querquedula), наричано още чекръкчийка, е сравнително дребен представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 350 и 500 гр. Дължина на тялото 37–40 см, размах на крилете около 63 см. Изразен полов диморфизъм сезонен и възрастов диморфизъм.
Лиската, наричана още белочела водна кокошка, черна лиска, курнида (Fulica atra) е птица от семейство Дърдавцови. Среща се и в България, популацията е стабилна, поради което е разрешена за лов от 1 октомври до 31 януари.
Качулатата потапница (Aythya fuligula) е представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, със средни размери и плътно набито телосложение. Тежи между 500 и 1400 g. Дължина на тялото 40–47 cm, размах на крилете около 72 cm. Изразен полов диморфизъм.
Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80 – 90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки – около 40 килограма. Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка.
Благородният еленът е мощно и красиво горско животно. През лятото козината е червенокафява, а през зимата сивокафява. Коремът и задницата около опашката /20-25см/ е мръснобяла до кремава и образува т. нар. „огледало”. Височината при холката /височина на тялото при предните крака/ достига 1,20 до 1,50 м., теглото при мъжките достига до 350 кг, а при кошутите до 150 кг.
Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги или бивни) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.
Фишът (Mareca penelope), наричан още „фишовец“ или „свирачка“, е сравнително дребна птица от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,5 и 1 kg, дължина на тялото 44–50 cm, размах на крилете 82 cm. Лети бързо и леко, като излита почти вертикално.
Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози. Среща се на височина между 2000 и 4600 m в европейските Алпи.
Зимно бърне (Anas crecca) е един от по-дребните представители на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).Най-дребната патица, изглеждаща почти като бекасова птица в полет, с тесни, заострени криле и къса шия. Дължината на тялото е около 30-38 cm, размаха на крилете около 58 cm и тежи около 200-450 g.
Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство Кухорогови (Bovidae), намиращ се в отделен род Диви кози (Rupicapra). Козината ѝ през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово-кафява, а космите по гърба нарастват до 10 – 20 cm.
Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 г., а през 1790 г. – в Трансилвания.
Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Коткови (Felidae). Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина.
Дивата пуйка (Meleagris gallopavo) е птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Други наименования: мисирка, фитка, биба, пипа. Произхожда от американското семейство пуйки. Одомашнена е в Мексико в края на 15 век. В Европа е пренесена в началото на 16 век.
В България се среща по време на прелетите – ранна пролет и късна есен (октомври – ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват в България.Възрастният горски бекас достига дължина до 38 cm, а размахът на крилете му до 65 cm. Теглото му достига до 440 g.
Шилоопашатата патица (Anas acuta), наричана още Шилоопашатка и „кълкуйрук“, е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,7 и 1,2 kg, има дължина на тялото 52 – 70 cm и размах на крилете 85 cm. Шията е сравнително дълга и тънка, а опашката също е дълга и шилоподобна, откъдето носи и името си.
Клопачът (наричан още лопатар, лопатарка) (Spatula clypeata) е птица със средни размери, тежи между 410 и 1100 g. Дължина на тялото 43 – 50 cm, размах на крилете 80 cm. Характерна особеност е голямата и широка човка, заради която е наречен така. Лети сравнително бавно и шумно.
Гривякът (Columba palumbus) е един от едрите представители на семейство Гълъбови (Columbidae) (най-едрият в България). Дължината на тялото му е 41 – 43 cm, размахът на крилете около 75 cm, а теглото 300 – 650 g. Няма изразен полов диморфизъм, но мъжкият е малко по-едър и с метален блясък на гушата.
Обикновената токачка или само токачка (Numida meleagris), е най-добре познатият представител на семейство Токачкови (Numididae) и единственият вид в род Токачки (Numida).Естествено обитава Африка, основно на юг от пустинята Сахара, но е широко интродуцирана в Западните Индии, Бразилия, Австралия и южна Франция.
Европейският язовец (Meles meles), наричан още борсук, е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток.
Черният пор е животно от семейство Порови. Козината му е тъмнокафява. Муцуната му има по-светъл цвят, а коремът е бледожълт. Има дълга опашка и къси крака. По-голям е от невестулката, но е по-малък от видрата. Мъжкият тежи около 1,7 кг, а женската – около 0,7 кг.
Дивият заек (Lepus europaeus) е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви (Leporidae). Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия изток и Централна Азия.Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm.
Имат предимно тъмен цвят (рядко светъл), средни по размер на тялото с тъмни нокти. Сибирските представители са по-едри от останалите. Европейските мечки са предимно горски обитатели.Кафявите мечки често не са с напълно кафява космена покривка.
Златката, наричана още Евразийска златка (Martes martes), е дребен хищник от семейството Порови.Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40 – 58 cm, теглото и е около 2 kg, а опашката е дълга 17 – 26 cm.
Вълците са високи около 66 – 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 – 80 kg[4], като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които 30 – 50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката.
Муфлонът (Ovis orientalis) е вид бозайник от семейство кухороги (Bovidae), предшественик на домашната овца (Ovis aries)Европейският муфлон е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 cm, височина при плешката до около 80 cm и тегло до 35 – 55 kg, като женските са значително по-дребни.
Обикновена бекасина ( кръшкач) – Gallinago gallinago е дребна птица от семейство Бекасови. У нас се среща по време на прелетите и през зимата повсеместно в цялата страна, но числеността й е най-висока по Черноморското крайбрежие, Софийско, Горнотракийската низина и покрай Дунав.
Голямата белочела гъска (Anser albifrons) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 1,4 и 3,3 kg. Дължина на тялото 65 – 78 cm, размах на крилете около 130 – 165 cm. Няма изразен полов диморфизъм.
Тракийският кеклик (Alectoris chukar) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България. Има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Перата на ушите са ръждиво – кафяви на цвят.
Енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides) е животно от семейство Кучеви, макар че често е бъркано с енота и язовеца. То е единственият жив вид в род Енотовидни кучета (Nyctereutes). Енотовидното куче има особена значимост в японската култура, където то е известно под името тануки
Чакала има къса, рошава козина, обикновено жълта до бледозлатиста с кафяв край на косъма, като цветът варира в зависимост от сезона и местообитанието. Чакалите, живеещи в планински райони имат по-тъмна до сивееща окраска.
Ондатрата (Ondatra zibethicus), позната още като мускусен плъх, е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Естествено е разпространена в Северна Америка, а е изкуствено заселена и впоследствие естествено разселена в по-голямата част от Европа (вкл. България), Северозападна Азия и континенталната част на Далечния изток.
