Животно

Европейски пъдпъдък (Coturnix coturnix)

Ловен сезон на Пъдпъдък:  - от втората събота на август до 30 ноември.  Европейският пъдпъдък (Coturnix coturnix) е дребна прелетна полска птица от семейство Фазанови. Обикновено европейските пъдпъдъци са смятани за ценен ловен обект. Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се в България кокошоподобни птици. Пъдпъдъкът е най-малкият представител на разред Кокошоподобни. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му варира от 18 до 20 cm, размахът на крилата е 32 – 35 cm, а масата – 100 – 150 g. Женските птици не се отличават от мъжките по размери. Пъдпъдъкът има охрена окраска на оперението, с тъмни и светли петна. Коремната страна е по-светла, обикновено кремава, а гърдите са охрени. Подбрадието и гърлото на мъжкия са черно-кафяви, а на женската – белезникави до бели.Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Младите птици приличат на женските, но са малко по-светли. В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен с ливадния дърдавец. Пъдпъдъкът обаче има по-масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук, лети бързо, праволинейно и с много чести махания. Ливадният дърдавец има по-удължено тяло и по-дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно, лети по-бавно, с по-редки махания, а полетът му не е праволинеен. Пъдпъдъкът е разпространен в Европа до 65° северна ширина, Азия, Северна и Южна Америка и остров Мадагаскар. Той е прелетен вид. Зимува в северните области на Субсахарска Африка, полуостров Арабия, Индия, Япония, Южен Китай, полуостров Индокитай и Мианмар. В България долита през април и отлита през септември-октомври. Пъдпъдъците от най-северните райони прелитат поединично, а тези от по-южните се струпват на големи ята, често наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането гнездилите в България пъдпъдъци започват да се събират на ята в сравнително постоянни райони, а по-късно в България пристигат тези, които са гнездили на север, наричани пасажни пъдпъдъци.